Преплувах поточе от ласки недосънувани,

мечти недоизмечтани ...

Насън?

Или сбъдна се?

... бъдеще...

Ти ли си вън?

Заключи ли с тиха лъжа

след себе си портата,

потъвайки в мрака ревнив и студен?

И целуна я нежно? -

За да вярва че неин си,

а да дойдеш при мен!

Аз с постелка от нежност

застилах леглото си

и  чакаща тебе, върху него заспах.

Дали е любов? Вина? Изкушение?

Опивах се от своя грях,

за който всяка нощ самотна ще е изкупление.

Не ме е страх!

Не ме е страх...