Преплувах поточе от ласки недосънувани,
мечти недоизмечтани ...
Насън?
Или сбъдна се?
... бъдеще...
Ти ли си вън?
Заключи ли с тиха лъжа
след себе си портата,
потъвайки в мрака ревнив и студен?
И целуна я нежно? -
За да вярва че неин си,
а да дойдеш при мен!
Аз с постелка от нежност
застилах леглото си
и чакаща тебе, върху него заспах.
Дали е любов? Вина? Изкушение?
Опивах се от своя грях,
за който всяка нощ самотна ще е изкупление.
Не ме е страх!
Не ме е страх...
© Милена Николова Всички права запазени