Онзи гълъб съм, който се блъсна в стъклото одеве,
и отчаяно биеше със крилете си покрива,
а перата му, сякаш оскубани във сражение,
се посипваха долу и затанцуваха в локвата.
Теб видях. Затова се заблъсках отчаяно,
ала ти и до утре едва ли ще вдигнеш главата си
да ме пуснеш при себе си в стаята, непоканена.
Какво странно желание имам - да сменя свободата си.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados