alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
14 oct 2009, 15:24

Гърмен 

  Poesía » Filosófica
532 0 6

Гърмен

 

Не град.

Един от бисерите си,

от пазвата на Западни Родопи.

Тук всичко има

своя живопис 

и свое име,

истинско и топло.

 

А платото на Гърмен

е платно,

с втъкана в него

премъдряла древност.

Пред Рим - след Рим.

До днес живее то,

със оправдано

чувство за потребност.

 

На хората,

заселили се там,

на волята им - 

да пребъдат вечно.

И планината

да превърнат в храм,

на истинската 

жажда за човечност.

 

Тук всяка стъпка

буди старина.

Светилища

навсякъде изникват.

Тук  времето под сенки на платан

приседнало е

сякаш за почивка.

 

През неговата

мислена  врата

пристъпвам из

Никополис ад Нестум.

Назад се връщам

хиляди лета,

във крепостта въздигната над Места.

 

За да те видя

след години друг.

Пораснал

и със бъдеще закърмен.

 

Никополис ад  Нестум ще е тук,

но само… като приказка за Гърмен.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не съм била, но ми се прииска да съм там!
    "Тук времето под сенки на платан
    приседнало е
    сякаш за почивка."
    Благодаря!


  • ДА БЪДЕ!!!
  • Много хубаво, просто човек няма какво да каже, но някак и не върви да подмине безмълвно.
  • И този, както и други Ваши стихове, е актуален, с гражданско съзнание и дълбока почит и любов към всичко българско!

    За мен остава насладата от всяка дума! Благодаря!
  • Бях тук,насладих се и тихо си отивам,да не будя миналото.
  • дишат думите. и аз (с) тях. благодаря!
Propuestas
: ??:??