Хайде, Джак!

13 abr 2012, 10:39

Poesía » Otra

512 0 2

ако си чакал

че ще ти се обяснявам в любав

ей така

докато си пием кафето

небрежно разбърквайки

захарта и сметаната

докато преглъщам

ако си мислел

че събирам кураж да ти кажа

как ми е хубаво

да слушам

как важно ми обясняваш

за великите планове

във неясното бъдеще

ако си откривал

в очите ми възхищение

към лиричната си душа

нищо такова няма да се получи

между нас

ще изпия кафето и ще си тръгна

завинаги

слез от клоните на граховото стебло

към небето си

моля те

и ме мятай на гръб

и потегляй обратно

нагоре

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

maikata (Мая Тинчева)

2012-04-17T18:14:16+03:00

Сила на духа.Хубав стих.Поздравления.
Ена (Елена Гоцева)

2012-04-14T14:50:32+03:00

Така, де, само за слушатели ни имат... да цъкаме като часовници в еуфорично възхищение
Юначетата нещо спряха да подават ръка, да не говорим за рамо... а гръб - мисия невъзможна.
Светли празници!