ако си чакал
че ще ти се обяснявам в любав
ей така
докато си пием кафето
небрежно разбърквайки
захарта и сметаната
докато преглъщам
ако си мислел
че събирам кураж да ти кажа
как ми е хубаво
да слушам
как важно ми обясняваш
за великите планове
във неясното бъдеще
ако си откривал
в очите ми възхищение
към лиричната си душа
нищо такова няма да се получи
между нас
ще изпия кафето и ще си тръгна
завинаги
слез от клоните на граховото стебло
към небето си
моля те
и ме мятай на гръб
и потегляй обратно
нагоре
© Павлина Гатева Всички права запазени