23 jul 2007, 17:25

ХАОСЪТ... В МЕН 

  Poesía
1022 0 16
 

Извирам от безоки очертания,

във пластове безлики се преливам...

Завързвам възли в неми окончания

и сляпа, в неусетност пак заспивам...

Сънувам безпризорна... самотата

със  пясъчни въжета ме обримчва...

Съзижда болка с писък тишината,

прорязва с дъх бетонен... неусетно.

И глътката последна изсвистява

от устните напукани... лъжовни...

Премрежен вопъл в стон се извисява

с неврони опустели и... греховни...

Ръцете ми безжизнено са празни,

с нарязани до безнадежност вени...

Изтича безпосочна и кръвта ми...

забравяйки ограбените спомени...

Болезнено е всяко отклонение

от тази моя дива непривичност...

захвърля ме в бездумно ударение

и впряга ме в болезнена статичност...

...

Жадувам аз да се събудя нова,

преминала през всички многоточия...

надраснала и грях, и своеволие,

болезнената тежест в... слепоочия...

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??