Извирам от безоки очертания,
във пластове безлики се преливам...
Завързвам възли в неми окончания
и сляпа, в неусетност пак заспивам...
Сънувам безпризорна... самотата
със пясъчни въжета ме обримчва...
Съзижда болка с писък тишината,
прорязва с дъх бетонен... неусетно.
И глътката последна изсвистява
от устните напукани... лъжовни...
Премрежен вопъл в стон се извисява
с неврони опустели и... греховни... ...