Просторът ти до шепичка е свит,
до шиник жито, но с пелин е смляно.
И все не сте си с ориста ти квит,
защото си деветото коляно,
което тежка клетва поразѝ.
Твой дядо брачна клетва е погазил,
изплащаш греховете на онази,
на баба ти – горещите сълзѝ.
Дори когато стих, с копривен плам
върху възглавето ти сънищата жули.
И нощите ти все вървят натам –
коприва буйна – грозни хорски хули. ...