Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
23.05.2021 г., 17:41 ч.

Hаследство 

  Поезия » Философска
288 4 7

Просторът ти до шепичка е свит,
до шиник жито, но с пелин е смляно.
И все не сте си с ориста ти квит,
защото си деветото коляно,
което тежка клетва поразѝ.
Твой дядо брачна клетва е погазил,
изплащаш греховете на онази,
на баба ти – горещите сълзѝ.

 

Дори когато стих, с копривен плам
върху възглавето ти сънищата жули.
И нощите ти все вървят натам –
коприва буйна – грозни хорски хули.
Жена върви, с изправено чело̀.
Корава е и няма да я смачка,
душата ѝ превърнала в играчка,
тълпата. Боже! Трудно е било.

 

Издънка си и ти на своя род.
Единствена и знаеш го, последна.
Надзърта в огледалото живот
и нявга през очите ти погледне –
застинал, като полъх много тих
духът ѝ женски – твърд, като скалата,
в която греят жилчици от злато –
наследството ти – недописан стих.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В моята вулканично-рецидивистична прегръдка има място и за теб.
  • Припознавам се!
    Благодаря!!!
  • Прегръщам ви! Честит празник!
  • Невероятно и истинско!
    За мен е изключително добро!
  • Много силно и истинско, пълно с живот. А изработката е майсторска!
  • Много красиво!
  • Знам онази мисъл, за това, че човек трябва да има криле и корени, но само онзи, който е впивал криле, и е водил битките си във висините на Вечното, за правото да Живее, има представа за силата на корените си... ❤️❤️❤️❤️❤️ Благодаря Ти!*****
Предложения
: ??:??