Хензел и Гретел

Не търси врага далече,

своя поглед премести,

той може да е много близо,

може би до тебе спи.

Този враг е най-опасен,

битие ви свързва вас,

нищо, че любов, копнежи

днес са станали на прах.

Този враг е много ловък,

влял е вече в крепостта,

знае твойте мисли, тайни,

как ще водиш ти война.

Как юмрука си ще вдигнеш,

тази същата ръка,

де раздавала е ласки

и опора е била.

Животът бил тогава тежък,

дни без радост, без мечти,

а в нощите нахлуват мислите,

че знайте, гладен се не спи.

В малка дървена къщурка

будували жена и мъж,

любовни ласки май не хранят,

загубили в живота хъс.

Дилема сложна те решавали

да бъдеш или не - въпрос!

Децата наши как да храним,

когато нямаме и грош.

Присъда мащеха издала,

гората ще е техен дом

и може да излезе грубо,

ако кажа вечен дом.

Бащата бил е мъж под чехъл,

очи отворил за слова,

които плът от плът откъсват,

безлична правят любовта.

И лутали се дни децата,

незнайно никому къде,

когато нямаш цел, посока

теб път къде ще изведе.

И плачели в нощи страшни,

макар да нямали сълзи,

а сутрин пили от росата

и пак добивали сълзи.

В шубраци и бодливи тръни

вървели заедно, но къде?

Дори къщурката да видят,

тя техен дом сега не е.

Ще обърна аз нещата

в друга приказка една,

да приемем, че децата

не били са брат, сестра.

Да обърнем пак нещата,

че след толкоз патила

се превърнали децата -

той в мъж, а тя в жена.

Хензел в Гретел поглед вперил,

стиснал малката ръка

и тогава проговорил

"Ще те водя у дома".

В малка дървена къщурка

будували жена и мъж,

любовни ласки тях ги хранели,

не губели в живота хъс.

А до тях си спели малките,

плът от плът, дечица две,

нежно ги погали Гретел,

прати им целувки две.

Хензел в труд прекарва дните,

тук дилема не стои,

ако имаш ти опора,

кой сега ще те сломи.

Тя, приказката тъй завършва

винаги с добрия край,

ако аз съм Хензел, ти пък Гретел

нещо ще излезе май.