Хензел и Гретел
Не търси врага далече,
своя поглед премести,
той може да е много близо,
може би до тебе спи.
Този враг е най-опасен,
битие ви свързва вас,
нищо, че любов, копнежи
днес са станали на прах.
Този враг е много ловък,
влял е вече в крепостта,
знае твойте мисли, тайни,
как ще водиш ти война.
Как юмрука си ще вдигнеш,
тази същата ръка,
де раздавала е ласки
и опора е била.
Животът бил тогава тежък,
дни без радост, без мечти,
а в нощите нахлуват мислите,
че знайте, гладен се не спи.
В малка дървена къщурка
будували жена и мъж,
любовни ласки май не хранят,
загубили в живота хъс.
Дилема сложна те решавали
да бъдеш или не - въпрос!
Децата наши как да храним,
когато нямаме и грош.
Присъда мащеха издала,
гората ще е техен дом
и може да излезе грубо,
ако кажа вечен дом.
Бащата бил е мъж под чехъл,
очи отворил за слова,
които плът от плът откъсват,
безлична правят любовта.
И лутали се дни децата,
незнайно никому къде,
когато нямаш цел, посока
теб път къде ще изведе.
И плачели в нощи страшни,
макар да нямали сълзи,
а сутрин пили от росата
и пак добивали сълзи.
В шубраци и бодливи тръни
вървели заедно, но къде?
Дори къщурката да видят,
тя техен дом сега не е.
Ще обърна аз нещата
в друга приказка една,
да приемем, че децата
не били са брат, сестра.
Да обърнем пак нещата,
че след толкоз патила
се превърнали децата -
той в мъж, а тя в жена.
Хензел в Гретел поглед вперил,
стиснал малката ръка
и тогава проговорил
"Ще те водя у дома".
В малка дървена къщурка
будували жена и мъж,
любовни ласки тях ги хранели,
не губели в живота хъс.
А до тях си спели малките,
плът от плът, дечица две,
нежно ги погали Гретел,
прати им целувки две.
Хензел в труд прекарва дните,
тук дилема не стои,
ако имаш ти опора,
кой сега ще те сломи.
Тя, приказката тъй завършва
винаги с добрия край,
ако аз съм Хензел, ти пък Гретел
нещо ще излезе май.
© Савар Всички права запазени