Хоризонтът е болен,
а Луната - ревнива.
Тишината неволно
става хладна и сива.
Във зелени тополи
споменът се люлее.
Някой някого моли
и го пита къде е.
Полудяла реката
неприлично се смее.
И заспиват житата.
Вятърът пак им пее.
Твойте устни си тръгват.
Кожата ми изстива.
Хоризонтът е вдлъбнат,
а Луната - ревнива.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados