8 oct 2010, 10:13

ххх 

  Poesía » De amor
598 0 3

Хоризонтът е болен,

а Луната - ревнива.

Тишината неволно

става хладна и сива.

 

Във зелени тополи

споменът се люлее.

Някой някого моли

и го пита къде е.

 

Полудяла реката

неприлично се смее.

И заспиват житата.

Вятърът пак им пее.

 

Твойте устни си тръгват.

Кожата ми изстива.

Хоризонтът е вдлъбнат,

а Луната - ревнива.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??