8.10.2010 г., 10:13 ч.

ххх 

  Поезия » Любовна
606 0 3

Хоризонтът е болен,

а Луната - ревнива.

Тишината неволно

става хладна и сива.

 

Във зелени тополи

споменът се люлее.

Някой някого моли

и го пита къде е.

 

Полудяла реката

неприлично се смее.

И заспиват житата.

Вятърът пак им пее.

 

Твойте устни си тръгват.

Кожата ми изстива.

Хоризонтът е вдлъбнат,

а Луната - ревнива.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??