18 nov 2013, 21:38

ххх 

  Poesía » Otra
567 0 8

Гората е облечена клошарски -

с широки и раздърпани поли

със много кръпки шарени, хипарски -

до жълтото червеното гори.

 

Полето е самотно без житата,

но да скърби не му остава време.

Дълбоко до сърцето си, в недрата

се готви да прегърне  ново семе.

 

А  вятърът щастлив надува бузи.

Не му е нужна лятна птича песен.

Зает с мъглите, облаци тътрузи

и с пръсти пише по небето ЕСЕН.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??