18.11.2013 г., 21:38 ч.

ххх 

  Поезия » Друга
568 0 8

Гората е облечена клошарски -

с широки и раздърпани поли

със много кръпки шарени, хипарски -

до жълтото червеното гори.

 

Полето е самотно без житата,

но да скърби не му остава време.

Дълбоко до сърцето си, в недрата

се готви да прегърне  ново семе.

 

А  вятърът щастлив надува бузи.

Не му е нужна лятна птича песен.

Зает с мъглите, облаци тътрузи

и с пръсти пише по небето ЕСЕН.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??