13 mar 2016, 23:16

ххх4 

  Poesía
1078 0 3

                                                  На Емо

Няма със кого да се засмея.

Има само за кого да плача.

В безтегловност някаква живея

и разплитам възлите на здрача.

 

После сплитам спомени и думи,

дето само двамата ги знаем.

Няма изход...тегне помежду ни

страшното пространство на Безкрая.

 

Мост протягам...Мост е любовта ни.

Знам - насън на него ще се срещнем

и целувките ни тъй необуздани

ще са сЪлзи  на  недогорели свещи.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??