13.03.2016 г., 23:16 ч.

ххх4 

  Поезия
1082 0 3

                                                  На Емо

Няма със кого да се засмея.

Има само за кого да плача.

В безтегловност някаква живея

и разплитам възлите на здрача.

 

После сплитам спомени и думи,

дето само двамата ги знаем.

Няма изход...тегне помежду ни

страшното пространство на Безкрая.

 

Мост протягам...Мост е любовта ни.

Знам - насън на него ще се срещнем

и целувките ни тъй необуздани

ще са сЪлзи  на  недогорели свещи.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??