14 ene 2021, 5:46  

Химично 

  Poesía » De amor
891 1 2

 

Ти идваше в съня ми често
и двама се понасяхме в едно, 
преплитахме се енергийно

в ефирно колело. 


Разтваряхме се, 
аз във теб, ти във мен,
носихме се неуморно в танц на красота, във дзен. 


Но идваше момент когато
светът сe сещаше за мен, 
напомняше ми,

че все още съм във негов плен,

и с паяжинна нишка придърпван бях към временното ми легло. 


Изпарявахме се безвъзвратно, 
всеки в своето русло,
но оставахме си запленени, 
в спонена на младостта. 


Не беше сън, реалност също, 
просто  -  химия на любовта. 

 

© Климентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??