КлиментинЧернев
16 el resultado
  100 
Момчето, което говори с морето.
На някакъв странен език, Аз ли бях тогава?
Недялко Йорданов
Момчето, което общува с морето на техен си, странен и таен език,
изпрати на сърфа си летния ден, ...
  69 
Бягам,
бягам в мислите си,
и в сънищата си понякога,
от този свят мечтая някога да отлетя.
Бягам и от сивото на ежедневието, ...
  223 
Излизам сам вечерно, след вечеря,
улиците зимни на Клисура да обходя,
в детски спомени безгрижно паметта си да разходя.
Носталгия навяват ми стрехи, фасади, самотни домове,
нявга пълни с детски глъч, живот били. ...
  290 
Гости насън навестяват ме често,
неочаквани, неосъзнати.
Рисуват със щрихи по стената на моя живот.
Връщат ме в спомени, припомнят мечти,
разпалват отново копнежи, маркират пътеките мои съдбовни. ...
  456 
Тишина в главата ми.
Тишина в душата ми.
Изчистен сюжет като в черно-бял филм.
Само вълни в морско синьо придават и цвят.
Но пак изгря слънцето. ...
  312 
Полъх на вятър примесен с роса,
успокоени вълните галят брега.
Слънчев лъч се плъзга по морската шир,
а аз сам съм на плажа, изпаднал в
мой, вътрешен мир. ...
  337 
Ти ме роди,
ти ме отгледа,
ти ме възпита,
ти ме извая човек.
Ти ме научи на честност, ...
  347 
Всяка сутрин го срещам,
с оранжев елек,
усърдно работещ, във студ и във пек,
леко прегърбен, с поглед в земята вглъбен,
тротоарен участък между два сфетофара, ...
  676 
Баба Зима пак дойде
със наметка снежно одеало.
За децата да натрупа сняг
постара се тя,
но как? ...
  771 
Спомени в главата ми изникват от онези времена,
когато срещнахме се някъде в небитието.
Съблечена, от грях неопетнена, като изваяна от господня сълза,
привлече ме към себе си,
с неръкотворна красота. ...
  292 
Пътека горска, снежно одеяло,
проблясват слънчеви лъчи.
Тишина, която само ромон на поток руши.
Сенки синкаво игриви,
в стъпките на някого в снега, ...
  918 
Ти идваше в съня ми често
и двама се понасяхме в едно,
преплитахме се енергийно
в ефирно колело.
Разтваряхме се, ...
  890 
Ти беше тук.
Аз – там.
Протегната душа.
Прошепване.
Усещане. ...
  653 
"За вида на летящите хора"
Изглеждат ни нематериални,
за разумът ни ирационални,
но при среща с тях душата ни бленува,
поне усещането за летене ...
  1168 
Той почука отново,
отвори душата ми пак.
Роди се в мен, без влъхви,
без звезда пътеводна,
ей така, неочаквано очакван. ...
  529 
Propuestas
: ??:??