2 nov 2009, 1:45

Хладно огледало (сонет) 

  Poesía » Del paisaje
732 0 6

Времето е някак си заспало --
свита на кравай ленива котка
дреме в двора; слънцето се мотка
в пухкавото свое одеяло.

Някъде в полето опустяло
някой сам е тръгнал на разходка.
Чувства се замислената нотка
в дрънкането бодро на клепало.

Утрото отдавна е видяло
мъката във нейната походка,
мислите ѝ някак си разбрало...

Цяла нощ пристанище мечтало,
гледа ме лице с усмивка кротка
в моето студено огледало.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??