Хоризонт

23 nov 2017, 22:14

Poesía » De amor

375 7 9

Ти си просторите, белите сънища,

мека прегръдка в мъглата.
Ти си ми живото, истинско сбъдване,
мирно ме водиш нататък.

С тебе е лесно и смешно, магическо,
толкова светло и мое!
И по душа с теб така си приличаме,
Аз ли бях? Ти ли си? Кой е?

Дните изгарям с безмерна чувствителност.
Бавно страхът се стопява.
Всичко започва с пътека в гърдите ни.
Колко добре ме познаваш!

Всяка звезда аз на тебе съм кръстила.
И в хоризонта се сливаме!
Даже и слепи обратно се връщаме.
Даже без глас се намираме.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

PetarMarinov (Петър Маринов)

2017-11-27T01:33:02+02:00

Много прочувствено и лично!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-11-24T12:36:24+02:00

Прекрасно е, Янче! Поздравявам те и поставям в любими!
asizi (Nina Toshich)

2017-11-24T11:26:56+02:00

Прекрасна взаимност...това е истинската любов!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-11-24T09:37:54+02:00

Е, това е прекрасно! Любовта се е превърнала в едно цяло.
генек (Георги Коновски)

2017-11-24T09:32:12+02:00

Хубаво...
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-24T07:07:34+02:00

Супер! Нека да е все така! Едно нещо имам да кажа. Разбрах го през годините и все го пренебрегвам. Крайната всеотдайност и привърване към някой, или нещо те изпепелява, когато връзката приключи.
voda (Елица Ангелова)

2017-11-24T01:51:06+02:00

"Всичко започва с пътека в гърдите ни."
Чудесно е! Това и целият стих.
vega666 (Младен Мисана)

2017-11-24T01:09:03+02:00

Много е хубаво. Благодаря ти!
Anita765 (Ани Монева)

2017-11-23T23:07:16+02:00

Като сливане.