23.11.2017 г., 22:14 ч.
Хоризонт
Ти си просторите, белите сънища,
мека прегръдка в мъглата.
Ти си ми живото, истинско сбъдване,
мирно ме водиш нататък.
С тебе е лесно и смешно, магическо,
толкова светло и мое!
И по душа с теб така си приличаме,
Аз ли бях? Ти ли си? Кой е?
Дните изгарям с безмерна чувствителност.
Бавно страхът се стопява.
Всичко започва с пътека в гърдите ни.
Колко добре ме познаваш!
Всяка звезда аз на тебе съм кръстила.
И в хоризонта се сливаме!
Даже и слепи обратно се връщаме.
Даже без глас се намираме.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много прочувствено и лично!
-
Прекрасно е, Янче! Поздравявам те и поставям в любими!
-
Прекрасна взаимност...това е истинската любов!
-
Е, това е прекрасно! Любовта се е превърнала в едно цяло.
-
Хубаво...
-
Супер! Нека да е все така! Едно нещо имам да кажа. Разбрах го през годините и все го пренебрегвам. Крайната всеотдайност и привърване към някой, или нещо те изпепелява, когато връзката приключи.
-
"Всичко започва с пътека в гърдите ни."
Чудесно е! Това и целият стих. -
Много е хубаво. Благодаря ти!
-
Като сливане.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
