Храм

15 jul 2015, 20:10

Poesía » De amor

499 0 5

ХРАМ

Олтар намерих в полето

за молитва, дар и любов.

Отправих взор към небето

и попитах… „Съм ли готов?”

Над мене то мрачно и строго увисна,

чѐло навъси, притъмня,

препусна със вятъра, бездната писна,

удари гръм, времето спря.

Пороен дъжд бликна от първата капка,

ще удави земята безумецът сляп.

Помислих си, нужна е сигурна лодка

да си търся мечтата на тихия бряг.

Но чудо, смирен пресипна пороя,

погали ме бриз от птичи крила,

любовна песен засвири прибоя –

дали ще си моя тук и сега?

… а ти боса, невинна и бяла

пеперудено вееш буйни коси,

с усмивка радост чиста събрала,

потъваш блажена в моите очи.

И топли лъчи нежно и меко се спряха,

целунаха свежата, чиста земя,

а душите ни бурни, съдбовно се сляха

с неоткъснати диви цветя!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.