26 feb 2019, 13:53

Хронология на безименните прилики 

  Poesía » Otra
1107 8 8

Първо вятърът задигна вестник от сергия.
После гълъби изпросиха от скитника трохи.
На спирката един монах, избягал от килията,
говори си за любовта с най-смелите пчели.

Дали защото пролетта поиска да я бъде,
между сланата и росата мир се възцари?
Намери се във парка времето, прокудено
и спря се до едно дърво, и пя, и се пропи.

След после прояви се от странните ни гени
роднинството със мравки.Сърцето ми заби,
като шофьор изнервен препусна на червено
и псувайки живота зад ъгъла се скри.

Все още ли е късно фонтанчето с монети
да ме завърне вече, различна от преди?
Изгубените стихове под моите подметки
заглавия си нямат, но всичко им личи.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чета с огромно удоволствие и ти благодаря за Поезията!
  • Личи си, Райне, отвсякъде си личи. Аплодисменти!
  • "Намери се във парка времето, прокудено и спря се до едно дърво, и пя, и се пропи." ! Чудесно!
  • Хубаво...
  • Добро утро, Четящи и Пишещи...Много пролетно вдъхновение ви желая
  • Имаш такава фантазия на образите, Райна, че всеки с неопорочена душевност би ти завидял най-благородно. Казано най-просто: дарбата отдалеч си личи!
  • Каква великолепна образност! И заглавието е оригинално, успя даже да ме смае! Ти цялата си една чудесница, Райне!
  • Невероятна си!
Propuestas
: ??:??