Хронология на безименните прилики
Първо вятърът задигна вестник от сергия.
После гълъби изпросиха от скитника трохи.
На спирката един монах, избягал от килията,
говори си за любовта с най-смелите пчели.
Дали защото пролетта поиска да я бъде,
между сланата и росата мир се възцари?
Намери се във парка времето, прокудено
и спря се до едно дърво, и пя, и се пропи.
След после прояви се от странните ни гени
роднинството със мравки.Сърцето ми заби,
като шофьор изнервен препусна на червено
и псувайки живота зад ъгъла се скри.
Все още ли е късно фонтанчето с монети
да ме завърне вече, различна от преди?
Изгубените стихове под моите подметки
заглавия си нямат, но всичко им личи.
Свързани произведения
Коментари
-
Чета с огромно удоволствие и ти благодаря за Поезията!
-
Личи си, Райне, отвсякъде си личи. Аплодисменти!
-
"Намери се във парка времето, прокудено и спря се до едно дърво, и пя, и се пропи." ! Чудесно!
-
Хубаво...
-
Добро утро, Четящи и Пишещи...Много пролетно вдъхновение ви желая
-
Имаш такава фантазия на образите, Райна, че всеки с неопорочена душевност би ти завидял най-благородно. Казано най-просто: дарбата отдалеч си личи!
-
Каква великолепна образност! И заглавието е оригинално, успя даже да ме смае! Ти цялата си една чудесница, Райне!
-
Невероятна си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
