И ето ни отново. Прохождащи като деца.

Учещи се да обичаме – познавайки дома.

Какво е любовта? Безвремие, облечено в дни.

Мечта, съшита с минутите - конци.

Какво съм аз без теб?

Открадната душа, без път и без посока.

Забравила дома, забравила живота.

Тъй лутаща се гневно през нощта,

намираща единствено тъга.

Да бъдеш някой, май е доста трудно.

Сърцето ти неспирно да тежи.

И пак да се пребориш да обичаш,

копнеж по-силен не търси.