И ето ни отново. Прохождащи като деца.
Учещи се да обичаме – познавайки дома.
Какво е любовта? Безвремие, облечено в дни.
Мечта, съшита с минутите - конци.
Какво съм аз без теб?
Открадната душа, без път и без посока.
Забравила дома, забравила живота.
Тъй лутаща се гневно през нощта,
намираща единствено тъга.
Да бъдеш някой, май е доста трудно.
Сърцето ти неспирно да тежи.
И пак да се пребориш да обичаш,
копнеж по-силен не търси.
© Валентина Недялкова Всички права запазени