8 dic 2018, 19:03

И кокошката е птица 

  Poesía
3315 35 39

Търпението облаци събира,
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.

 

Затворени широко са очите.
Залъгвам ги и всеки шарен сън
като хвърчило вятърно полита.
Храна, легло и смърт. Живот навън.

 

Защо така наказал си ме, Боже?
Покорството живее си добре.
Но птицата, какво ли в клетка може? –
сънувайки небето да умре.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??