8.12.2018 г., 19:03 ч.

И кокошката е птица 

  Поезия
3313 35 39

Търпението облаци събира,
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.

 

Затворени широко са очите.
Залъгвам ги и всеки шарен сън
като хвърчило вятърно полита.
Храна, легло и смърт. Живот навън.

 

Защо така наказал си ме, Боже?
Покорството живее си добре.
Но птицата, какво ли в клетка може? –
сънувайки небето да умре.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??