И нека да ти кажат, че
без теб се уча да живея –
жалък опит, сетен напън, 
липсващата алинея.

И нека да ти кажат как 
думите за мен са вредни –
опит, бягство, плагиатство...
ала не и откровени.

И нека да ти кажат как
на юг от логика и мисъл,
има само сиво блато –
свят без жизненост и смисъл.

И нека да ти кажат колко 
часа... не! Сезони ще изминат,
споменът да избелее
и мечтите да се доотмият.

И нека да ти кажат... всъщност... 
по-добре е да не знаеш...
с колко радост - не! А ярост
в моя мислен свят копаеш.

И нека да ти кажат... всъщност...
знам – ще осъзнаеш
как със мен и само с мен
можеш важното да опознаеш.

И нека АЗ ти кажа... еднократно!
Пътят е с начало и със край. 
Но и краят е начало благодатно,
щом е с 
обич... 
и любов...
и пак обратно...