И нека да ти кажат, че
без теб се уча да живея –
жалък опит, сетен напън,
липсващата алинея.
И нека да ти кажат как
думите за мен са вредни –
опит, бягство, плагиатство...
ала не и откровени.
И нека да ти кажат как
на юг от логика и мисъл,
има само сиво блато –
свят без жизненост и смисъл.
И нека да ти кажат колко
часа... не! Сезони ще изминат,
споменът да избелее
и мечтите да се доотмият.
И нека да ти кажат... всъщност...
по-добре е да не знаеш...
с колко радост - не! А ярост
в моя мислен свят копаеш.
И нека да ти кажат... всъщност...
знам – ще осъзнаеш
как със мен и само с мен
можеш важното да опознаеш.
И нека АЗ ти кажа... еднократно!
Пътят е с начало и със край.
Но и краят е начало благодатно,
щом е с
обич...
и любов...
и пак обратно...
© Мирослав Димов Морис Джордан Всички права запазени