9 mar 2016, 15:36

И пролетно, и не съвсем 

  Poesía » Otra
788 0 4
Тази пролет ще мисля в перспектива...
Жужат по скулите ми слънчеви лъчи,
загатвайки усещане за зрели нектарини;
чети в очите ми, Съдба, чети
оназ решителност, с която ще попаря
неплодния, пък бил великолепен, цвят;
ще кастря, скубя, бруля и събарям
крадци на стойностния ми душевен свят!
Щом лятото налее сладостта си после,
да е в един, но траен, скъпоценен плод -
Любов. И пълни сетивата ми с разкоша ù,
да бъдат сити до живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??