Тази пролет ще мисля в перспектива...
Жужат по скулите ми слънчеви лъчи,
загатвайки усещане за зрели нектарини;
чети в очите ми, Съдба, чети
оназ решителност, с която ще попаря
неплодния, пък бил великолепен, цвят;
ще кастря, скубя, бруля и събарям
крадци на стойностния ми душевен свят!
Щом лятото налее сладостта си после,
да е в един, но траен, скъпоценен плод -
Любов. И пълни сетивата ми с разкоша ù,
да бъдат сити до живот!