7 jun 2020, 11:03

И розата е дъхава, красива... 

  Poesía » Otra
898 1 5

И в утрото на този ден,

запяха мънички душици.

Извиха се из въздуха криле.

Простор и синева, огряна от уютна топлина.

 

Танц от светлина и аромат,

вдишва моята душа.

Изляха чудни звуци пернати гургулици,

над дъхави, нагиздени люляци.

 

И утрото заплака с росни капки.

Пчелиците събират сълзи сладки.

Разпукват се  ресници цветни -

навън е чуден свят за радости най- дребни.

 

Голяма, казват, е душата,

най - тежка орис - мъката в сърцата...

Очите, отразили миг красив,

угасват от жесток живот, трънлив.

 

И розата е дъхава, красива,

и с цветове е пълна, но е инатлива.

Бодилите  я пазят от ръце,

които грубо ще откъснат нежно стъбълце.

© И.К. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Наде, Гавраил,Красе и Данаил! Много сте мили. Усмихнат ден!
  • Голяма, казват, е душата,
    най - тежка орис - мъката в сърцата...
    Очите, отразили миг красив,
    угасват от жесток живот, трънлив.

    И розата е дъхава, красива,
    и с цветове е пълна, но е инатлива.
    Бодилите я пазят от ръце,
    които грубо ще откъснат нежно стъбълце.
    !!!
  • "навън е чуден свят за радости най- дребни."
  • Харесах!
  • Без очи, широко отворени ,за красотата и бодли, (метли), с които да я браним, не може. А мъката, тя по хората ходи и е мерило за щастие...
Propuestas
: ??:??