На гробището все пристигат хора
и всеки плаче за приятел скъп,
който някога е бил опора,
а сега навява само скръб.
Аз всеки ден съм тук. И тъй спокойна
лежа си в моя дървен, стар ковчег.
И се питам - никой ли не си припомня,
че била съм някога човек?
Нали и аз обичах? И раздадох
душата си на мало и голямо.
На кого ли ръка не подадох
и кой не поплака на моето рамо... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse