28.11.2009 г., 12:14 ч.

И само кръстът сега е приятел 

  Поезия » Друга
751 0 2
На гробището все пристигат хора
и всеки плаче за приятел скъп,
който някога е бил опора,
а сега навява само скръб.
Аз всеки ден съм тук. И тъй спокойна
лежа си в моя дървен, стар ковчег.
И се питам - никой ли не си припомня,
че била съм някога човек?
Нали и аз обичах? И раздадох
душата си на мало и голямо.
На кого ли ръка не подадох
и кой не поплака на моето рамо... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Всички права запазени

Предложения
: ??:??