15 ene 2024, 23:54

И сега ще го кърпя 

  Poesía
711 9 12

... умаля ми и времето за прекрасното утре

и се метнах отново в мойта шапка за луди,

 

натоварих си мислите, непроходили друми,

закопчаните истини, неизкъртени думи

 

и разплетох посоките, че ми писна да чакам,

откачи́х ненавременно, заобичах за кратко

 

мойте дупки за падане, мойте ангели сладки,

нямам кожа за но́жове, нито зъби за лакти...

 

... ще избърша небето, ще зачукам и стълбата

да не скърца на глухите като камък по тъмно,

 

ще завържа на вятъра непокорната кърпа,

но разкъса се времето и сега ще го кърпя.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??