И този живот изпълнен с долини
приседнали зад мрачното си рамо
И как крещеше слънцето
придобило загубите на плътта
в насъщния хуманен подтик
И прошките до гръдта на словата
из градините на добре премислен покой
Те в себе си ни победиха
За да останем непоколебими
20.3.2009г. „Свети Константин”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.