4 ago 2024, 20:14

И в тишината от умора побеляла 

  Poesía
163 13 12

Отхвърлям думите - суетни, 

завистливи.

Завиждат те на словото излято.

Отхвърлям всички думи колебливи,

изречени в умиращото лято.

 

Вулканите единствено ме сгряват,

облели с магма птиците в небето.

Гнездата им от ужас опустяват,

а после спуска се небитието.

 

На верния си хълм в екстаз пристанал,

се припознавам в ято силуети.

Чрез шепота им нощен и потаен

ловя слова на мъртвите поети.

 

За да осъмна обезсилен до примала,

дълбоко усъмнил се, че живея.

И в тишината от умора побеляла

денят остатъка от мен да разпилее.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поетичен вулкан от чувства!
  • Пропуснала съм... А такъв стих е като вдишване и издишване, не е за пропускане! Поздравления, Младене, за поредния твой поетичен бисер!
  • Силно и въздействащи са стиховете ти!
    Прекрасни сравнения, Младене!
    Искрено те поздравявам!
  • Великолепно и силно въздействащо!
  • Благодаря ти за хубавите пожелания и за чудесния коментар, Латинка!
    Благодаря също, че постави в Любими материала ми за щастието.

    Бог да пази теб и твоите ближни и да ви дарява с щастливи дни. Амин!
  • "Отхвърлям думите - суетни,
    завистливи.
    Завиждат те на словото излято.
    Отхвърлям всички думи колебливи,
    изречени в умиращото лято.

    Вулканите единствено ме сгряват,
    облели с магма птиците в небето."

    Благословена вечер за теб и твоето прекрасно семейство, vega666 (Младен Мисана)! Бъдете здрави!
  • Благодаря ти за чудесния коментар, Миночка, както и за Любими!

    Люси, благодаря и на теб за Любими!

    Поздравявам и двете ви с една песен:

    https://www.youtube.com/watch?v=nKS4Iu0JvPU
  • Спускат се изрази от небитието
    и галят нежно моя слух,
    обладано от поезия сърцето,
    рецитира твоя тъй чудесен стих!

    Прекрасно, както винаги, Младен!
    Бъди!
  • Стойчо, Петя, Руми - благодаря ви за прекрасните коментари и за поставянето в Любими на скромния ми стих! Благодаря сърдечно и на Мария Панайотова за Любими! Мерси и на всички оценили стихотворението! Честита нова седмица и светъл 5-ти август. Поздравявам ви с най-любимата си песен:

    https://www.youtube.com/watch?v=FdPvG3RXxGM
  • Уморена до припадък меланхолия Отново един разкош си сътворил, Младене! Поздравления!
  • "Вулканите единствено ме сгряват,
    облели с магма птиците в небето.
    Гнездата им от ужас опустяват,
    а после спуска се небитието"

    Напоследък рядко намирам думи, за да коментирам. И тук ми е трудно да намеря точните, затова ще напиша само БРАВО!
  • Когато симбиозата между мажорно и минорно много навява чувствата на Рихард Вагнер,характерни за "Танхойзер","Пръстенът на Нибелунгите" и "Парсифал",които имат изключително либрето,всяка една поотделно...
    Така усетих поетичната ти нагласа в не едно от стихотворенията ти,Младен!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??