Отхвърлям думите - суетни,
завистливи.
Завиждат те на словото излято.
Отхвърлям всички думи колебливи,
изречени в умиращото лято.
Вулканите единствено ме сгряват,
облели с магма птиците в небето.
Гнездата им от ужас опустяват,
а после спуска се небитието.
На верния си хълм в екстаз пристанал,
се припознавам в ято силуети.
Чрез шепота им нощен и потаен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация