И в тишината – тишина
И в тишината – тишина
И в тишината – тишина кинжал.
В такъв момент, човекът оглушавал.
И с всички сили, казват, че крещял,
но звук слухът въобще не получавал.
Отвсякъде ехтяла тишина.
Една такава, шумна, повторима.
Превърнала и ехото в стена,
която сам с главата си разбиваш.
Започваш да си мислиш, че си луд
представител на тоя свят побъркан,
щом сам се вкарваш в някакъв етюд
на пошъл виц до скъсване изтъркан.
Но щом се осъзнаеш – тишина
от думи изприказвани без смисъл.
И преоткриваш в себе си вина
за глухотата в собствените мисли.
Защо си мислиш, че грехът е твой?
Макар и ням, все още мислиш гласно.
И още питаш с пълно право, кой
те върза като кон на празна ясла.
А после в тишината – тишина,
която те изцежда без остатък.
Но продължаваш своята война…
И само за какво?... За два
квадрата.
© Александър Калчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Почитания!
-
А после в тишината – тишина,
която те изцежда без остатък.
но продължаваш своята война…
И само за какво?... За два
квадрата. -
Много ми хареса!
-
И ми хареса...много
-
хубав, философски и, с лекота написан, стих!
-
Открай време си мисля да напиша разказ за тишината... Как постоянно бяга, колкото повече я търсиш, както птиче, което се опитваш да погалиш и накрая я намираш в пукота на лагерния огън сред полята (разбирайки че истинска тишина не е в пълната липса на звук а в това - да бъдеш оставен сам да чуеш собствения си глас като мисли)но все ми убягва да го започна.
Твоята тишина е малко по - страшна, може би именно защото е не по-малко подлудяваща от шумотевицата. Но ако спреш да я надвикваш и се вслушаш в нея, може и стената която тя изгражда, да се окаже просто хълма, който ако изкачиш разкрива като простор цялата околност в спокойна лятна утрин... -
Невероятно е! Изпитано до тишина.
-
Поздравления! Така е, уморяваме се и ни тежи от безмислена бъбривост, непочтеност и завист, които гравитират около нас. Но силните... продължават, защото те са солта на живота!
-
Аплодисменти, Александър!
-
Почитания за смисъла на това стихотворение, както и за цялото творчество!
-
Въпреки сериозните метафори и много силни поанти - този стих усмихва...!!!
"Защо си мислиш, че грехът е твой?
Макар и ням, все още мислиш гласно.
И още питаш с пълно право, кой
те върза като кон на празна ясла." -
Много силен стих! Стих за препрочитане, размисъл и съпричастност!
Поздравления! -
Почитания!
-
Това стихотворение съм го коментирала, сега виждам, че леко е редактирано, но пак ми хареса! Моите уважения!
-
Моите почитания!
-
За мен е удоволствие!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
