23.11.2014 г., 12:56 ч.  

И в тишината – тишина 

  Поезия » Философска
1106 1 16

И в тишината – тишина             

 

И в тишината – тишина кинжал.

В такъв момент, човекът оглушавал.

И с всички сили, казват, че крещял,

но звук слухът въобще не получавал.

 

Отвсякъде ехтяла тишина.

Една такава, шумна, повторима.

Превърнала и ехото в стена,

която сам с главата си разбиваш.

 

Започваш да си мислиш, че си луд

представител на тоя свят побъркан,

щом сам се вкарваш в някакъв етюд  

на пошъл виц до скъсване изтъркан.

 

Но щом се осъзнаеш – тишина

от думи изприказвани без смисъл.

И преоткриваш в себе си вина

за глухотата в собствените мисли.

 

Защо си мислиш, че грехът е твой?

Макар и ням, все още мислиш гласно.

И още питаш с пълно право, кой        

те върза като кон на празна ясла.

 

А после в тишината – тишина,

която те изцежда без остатък.

Но продължаваш своята война…

И само за какво?... За два

квадрата.

 

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Почитания!
  • А после в тишината – тишина,
    която те изцежда без остатък.
    но продължаваш своята война…
    И само за какво?... За два
    квадрата.
  • Много ми хареса!
  • И ми хареса...много
  • хубав, философски и, с лекота написан, стих!
  • Открай време си мисля да напиша разказ за тишината... Как постоянно бяга, колкото повече я търсиш, както птиче, което се опитваш да погалиш и накрая я намираш в пукота на лагерния огън сред полята (разбирайки че истинска тишина не е в пълната липса на звук а в това - да бъдеш оставен сам да чуеш собствения си глас като мисли)но все ми убягва да го започна.
    Твоята тишина е малко по - страшна, може би именно защото е не по-малко подлудяваща от шумотевицата. Но ако спреш да я надвикваш и се вслушаш в нея, може и стената която тя изгражда, да се окаже просто хълма, който ако изкачиш разкрива като простор цялата околност в спокойна лятна утрин...
  • Невероятно е! Изпитано до тишина.
  • Поздравления! Така е, уморяваме се и ни тежи от безмислена бъбривост, непочтеност и завист, които гравитират около нас. Но силните... продължават, защото те са солта на живота!
  • Аплодисменти, Александър!
  • Почитания за смисъла на това стихотворение, както и за цялото творчество!
  • Въпреки сериозните метафори и много силни поанти - този стих усмихва...!!!
    "Защо си мислиш, че грехът е твой?
    Макар и ням, все още мислиш гласно.
    И още питаш с пълно право, кой
    те върза като кон на празна ясла."
  • Много силен стих! Стих за препрочитане, размисъл и съпричастност!
    Поздравления!
  • Почитания!
  • Това стихотворение съм го коментирала, сега виждам, че леко е редактирано, но пак ми хареса! Моите уважения!
  • Моите почитания!
  • За мен е удоволствие!
Предложения
: ??:??