И знаеш ли наистина, че няма нищо

като частичка в душата ми, оставено за теб...?

Ти си просто чувство безразлично,

жалко подобие на ходещ труп...

И знаеш ли, че никога не вярвах

в думите ти скучни за любов...?

Вътрешно дори те съжалявах,

казвайки, че за "НАС" на всичко си готов!

И знаеш ли, че нямаш и представа

какво е да си с истински човек?

Гордостта ти бавно се стопява...

За теб, прости  ми, няма лек....!

И знаеш ли, че никога няма да обичаш,

но за жалост  и обичан няма  да си ти...?

Сам-самичък всичко си изграждаш

и сам пред теб светът ти се руши...!

И знаеш ли, че някога ме беше яд

да гледам колко много си наивен,

но днес, когато пак си в същия си ад,

разбирам че на "себе си" си верен!....

И знаеш ли, че нищичко  не ми  остави,

нито вечен спомен, нито разбити мечти...?

Защото всичко в мен забрави,

че някога си съществувал ти...!