И знаеш ли наистина, че няма нищо
като частичка в душата ми, оставено за теб...?
Ти си просто чувство безразлично,
жалко подобие на ходещ труп...
И знаеш ли, че никога не вярвах
в думите ти скучни за любов...?
Вътрешно дори те съжалявах,
казвайки, че за "НАС" на всичко си готов!
И знаеш ли, че нямаш и представа
какво е да си с истински човек?
Гордостта ти бавно се стопява...
За теб, прости ми, няма лек....! ...