Съсухри се сърцето, като грозд,
изсъхнал и изсмукан от осите.
Увисна, като странен, тъп въпрос.
В лилавото индигово на дните.
Душата езеро издигна бент
и лилиите водни са убити.
И само жаби, в жабуняк зелен,
повтарят кални, лепкави сюити.
Но спомен жив, на мъдра сова зов,
от лунна прежда мрежите изплита
и бял ибис* от вяра и любов -
надеждата над блатото полита. ...