17.08.2019 г., 10:22 ч.  

Ибис 

  Поезия » Друга
715 9 8
Съсухри се сърцето, като грозд,
изсъхнал и изсмукан от осите.
Увисна, като странен, тъп въпрос.
В лилавото индигово на дните.
Душата езеро издигна бент
и лилиите водни са убити.
И само жаби, в жабуняк зелен,
повтарят кални, лепкави сюити.
Но спомен жив, на мъдра сова зов,
от лунна прежда мрежите изплита
и бял ибис* от вяра и любов -
надеждата над блатото полита. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??