Ти си пак тук, свита на кълбо
моя мъко-чувам твоите въздишки.
Остарях от твоето добро!
Вече чувствам, че не чувствам нищо.
Гледаш с ококорени очи,
искаш пак да те погаля за утеха,
искаш пак като преди да помълчим,
наметнати с една и съща дреха.
Пусто е голямото легло,
чаршафите са свити в безпорядък
и питам се-за зло или добро
ще ме отложиш пак-за по-нататък?! ...