popolo (Илиян)
214 129
16.12.2005 г., 15:18 ч.

Игра 

  Поезия
665 0 3

Ти си пак тук, свита на кълбо

моя мъко-чувам твоите въздишки.

Остарях от твоето добро!

Вече чувствам, че не чувствам нищо.

Гледаш с ококорени очи,

искаш пак да те погаля за утеха,

искаш пак като преди да помълчим,

наметнати с една и съща дреха.

Пусто е голямото легло,

чаршафите са свити в безпорядък

и питам се-за зло или добро

ще ме отложиш пак-за по-нататък?!

И ето ставам. Същата игра

ще разиграем. Много ти харесва

между ушите с пръст да те почесвам,

да те похваля с вкус че се обличаш,

съвсем на мене че така приличаш

и после да си тръгнеш-хей така.

© Илиян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • браво...
  • Мерси!
  • Оооо, страхотно! Харесва ми иронията, както и лекия намек за неизбежност. Така е винаги, когато си отива нещо... Поздравления!
Предложения
: ??:??