Времето залезе, зад тъмната
завеса на облаците,
ръждясал натежалия следобед,
бавно се слива със залеза.
Припламна тишината, като димяща
факла и подлюти сетивата ми.
Угасна денят и надраска
с дълбоки цепки мозъка ми,
пусна струи от горещи мисли
и като отворени шлюзове се юрнаха,
към възбуденото ми съзнание.
Отново самота. Свива се като ...