И пак се питам - има ли те още?
Долавям те в съня си акварелно,
рисуваш с полъх сбъднатите нощи…
Две ябълки от слънце, неразделни,
танцуват в стая със омая пълна.
Тя свети в жълта рокля, той угасва,
със тъмен фрак потайно я загърна,
в любов прелива, стаята е тясна…
И цветен смях целува я пастелно,
а тя се дипли от дъха му, търси
ръката му – сега е само нейна.
Две ябълки взаимно се откъсват,
отхапват се безсънно, безразсъдно…
Очите ти са пламъци на свещи,
които си играят с мен на тъмно.
Не питам вече има ли те още!
© Теди Савчева Todos los derechos reservados
Много хубав стих!Много!Поздрави!